История

„Ако някой странник, селянин и беден човек, дошъл отдалече пред стените на княжеския двор (т.е. на столицата), ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратата, той се чуди и разпитва. Като влезе вътре (т.е. във Външния град), той вижда от двете си страни да стоят постройки, оцветени с камък и украсени с дърво. По нататък, когато влезе в двореца (т.е. във Вътрешния град) и види високите сгра­ди и църквите, разхубавени с много камък и дърво, и бои, а отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато, той не знае с какво да ги сравни, тъй като не е виждал такова нещо в своя­та земя, а (е виждал) само сламени хижи, той сякаш си загубва ума от почуда. Но ако му се случи и княза да види, облечен в обсипана с бисери далматика, носещ на шията си цетава огърлица, а на ръцете си гривни, препасан с кадифен пояс и с висещ на бедрото златен меч, а от двете му страни седнали боляри със златни огърлици, пояси и гривни и ако някой го попита, когато се върне в своята земя, какво е видял там, той ще рече: „Не зная как да раз-кажа това — само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази кра­сота“.

Из "Шестоднев" на Йоан Екзарх, Х в.

 


 

 

Старопрестолен Преслав става втората столица на Първото българско царство в 893 г. Година, предшествана от бурни събития – военни и църковни. Покръстването на българите по времето на княз Борис І е едно от двете най-значими събития в историята на България. Реакцията на болярите не закъснява и вътрешната борба е потопена в кръв. Опита за реставрация на езичеството от наследника на Борис І, Владимир-Расате също не успява. Окончателно късайки с езичеството  Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, Преслав за нова столица и високообразованият Симеон за български княз. Създаването на писмеността е второто голямо събитие в българската история.

Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер /аул/ израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5  кв.км, оградена на запад от хълма “ Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина,  на изток от поречието на р. Тича / Камчия / и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава, градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена  показват бурния процес на строителство, съпътствано с разширяване на укреплението в пред столичния период до текста от апокриф от ХІ в.: „Симеон… създаде велики градове по морето, и великия град Преслав той създаде, и там, в него, прие царството, което се простираше до града наречен Звенчан (Сърбия) и до Солун. И Преслав град той гради и създаде в 28 години…“

В четирите си посоки стените  завършват с кръгли кули, а портите от  север, юг и изток  са се издигали във височина на почти 14 -15 м.  с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускаща се желязна решетка, нар. катаракта. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от най-силния за времето си военен гарнизон. Вътрешната крепостна стена или цитаделата огражда най-важните сгради – светски и църковни, „където се пазели съкровищата на бъл­гарите“: Дворцовият комплекс, където е живял и посрещал своите гости владетеля, най-представителния църковен храм – владетелската базилика, Патриаршеският комплекс, административната сграда на изток и красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата и архитектурния комплекс на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка водопроводна система за питейна вода и канализация за атмосферните и отходни води. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят – бани с басейни, отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от север, юг и изток се издигали множество жилища, болярски имения, манастири и църкви, станали последен дом на  известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести Кръглата /Златна/ църква – “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия наос и  дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на  българската държава. Златната църква е израз на най-високите достижения на старобългарската култура и по точно на монументалното изкуство през Симеоновия „златен“ век.

Върховете, които достигат в града занаятите, архитектурата, изкуствата и писмеността, определят всъщност облика и чертите на ранната българска култура и по безспорен начин говорят за големите творчески възможности на старобългарските майстори, книжовници и художници. Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи  на Константинопол – столицата на Източно Римската империя. Златният век на България /ІХ-Х в./ е един кратък за мащабите на историята период от време, но начертал за столетия напред културното развитие на България и утвърждаването на българската и славянска цивилизация. И някак  лесно и бързо надскочил пределите на Българската държава и развитието на Европа още тогава. Появяват се десетки нови манастири, работилници за белоглинена керамика, пещи, скриптории с усърдни монаси, архитекти, строители, дърводелци и резбари.

Навсякъде в столицата израстват сгради, храмове, украсяват се със скулптури, мозайки, сребро, злато и стъкло, мраморни колони, фризове, лъвове и орли…  И нови по дух хора – изтънчена аристокрация с вкус и око за красивото. И разбира се, Симеон като нов Птоломей, събрал всички божествени книги, с  които палатите свои изпълнил”/анонимна “Похвала за цар Симеон “ – Х в/. Който може, чете  и се чуди на “Шестоднев “ на Екзах, на трактата “За буквите” на Черноризец Храбър, “Беседата против богомилите“ на презвитер Козма, похвалните жития и анонимната летопис. Редят се и превеждат мисли от древногръцката  литература, астрономия и история, философски трактати,  “човърка” се човешкото тяло. Пише се на нашия език и с кирилски букви.

Крепостта е превзета от  киевският княз Светослав в 969 г., а в 971 година  византийският император Йоан Цимисхий налага своята власт над нея. Наследникът на цар Петър и внук на цар Симеон – Борис ІІ, заедно с брат си Роман и “ съкровищата на българите” са отведени  във Византия. Преслав вече е  Йоанопол. Така столицата от крепост с дебели стени, увенчани със зъбери, постепенно се превръща в “добре населен град от средна величина” според арабският географ Идриси. Успешното въстание на братята Асен и Петър срещу Византия през 1185-1187 г., като че ли за кратко възвръща величието на старата столица. По-големият брат Петър се заселва и заживява в Преслав. През вековете живота в Преслав затихвал до съдбоносната 1388 г., когато османците превземат и разрушават града. През годините на робството градът постепенно запустява. Неговите разрушени дворци и крепости били превърнати в кариери за строителен материал и вар. За дълго време името, което турците дали на града „Ески Стамбул“, т.е. стар Цариград, в смисъл на стара столица, останало да напомня по западните карти и пътеписи за някогашното величие и блясъка на стара­та българска столица.

Велики Преслав остава навеки свързан с разцвета на средновековната българска култура, с нейния Златен век. Създадената тук Преславската книжовна школа повлияла на цялостното културно развитие на Източна Европа. В онези години България е фактор, с който се съобразявали всички европейски владетели, варварските племена и Византия. За богатството и великолепието на града свидетелства уникалното Преславско съкровище, състоящо се от над 150 изящни предмета.